🍂Теодор Траянов - В родния лес (Есенният вятър) В безпътица есенний вятър се лута, из южна родина далечен беглец, бездомен, подгонен от клетва нечута, в гората се втурва за сетен листец, изтръпнал долавя съдбата си люта на сетната жъртва у мъртвий гледец; болезнений спомен за пролетни скути, за майската фея със белий венец? И в спомен се есенний вятър понесе, сърца възридават в полюшнатий лес, смъртта се из облак в простора надвеси, с глух тътен изпраща изкупена вест! И есенния вятър, умиращ и горд, долавя най-сетне там своя акорд. Стихосбирка „Химни и балади“, 1912