🎙️ Реч на заместник-министъра на външните работи на Русия С.А.Рябков на тема: „Оценки на ситуацията в сферата на военната сигурност в Европа“ на международната кръгла маса „Милитаризация на Европа: какво следва?“ (Виена, 9 ноември 2026 година) Ключови тези: • Докато до сравнително скоро възможността за регионален военен конфликт в Европа изглеждаше предимно теоретична, днес за него, поне на Запад, говорят като за нещо почти предопределено и неизбежно. • Неведнъж по тази тема се е изказвало руското ръководство - Президентът на Русия В.В.Путин и Министърът на външните работи С.В.Лавров. Накратко ще обобщя същността на техните изявления. ➡️ Ние не заплашваме никого, нямаме намерение да нападнем никого нито в близък, нито в средносрочен план, нито по-късно. Но ако се сблъскаме с агресия, ще бъдем принудени да отговорим. • Докато по-рано просперитетът на Европа (преди всичко Западна Европа) се основаваше до голяма степен на нееквивалентен обмен с други региони (нека използваме дипломатични формулировки), то сега такива възможности стават все по-малко. <...> За да се възстанови конкурентоспособността, са необходими не просто евтини, а вече безплатни ресурси, преди всичко енергийни. И в търсене на такива ресурси бързо губещите позициите си европейски елити и монополии, които стоят зад тях, са насочили погледа си към Изтока, към постсъветското пространство и преди всичко към Русия. • Именно това, а не митичната „агресивност“ на Русия е в основата на сегашната ситуация в областта на сигурността в Европа. <...> • Ситуацията в Европа във военно-политически план продължава бързо да се влошава. Страните от НАТО и Европейския съюз са поели курса към ускорена милитаризация. <...> Промишленото производство, а и цялата икономика се пренасочват към военни цели. • Наблюдаваме засилване на злонамерената и провокативна активност на Запада в Балтийско море. Създават се препятствия пред нашето корабоплаване в нарушение на нормите на международното право. Такива действия доведоха до редица опасни инциденти. При това работата в рамките на механизмите, специално създадени за предотвратяване на подобни ситуации, е де факто замразена. • Знаем за плановете на нашите опоненти за блокада и друго деструктивно въздействие върху Калининградска област. Никой не трябва да се съмнява: опитите за практическото им осъществяване са пряк път към катастрофа. • Виждаме увеличаването на военния потенциал на нашите недоброжелатели в северните ширини. На Арктическия регион се придава особено значение: Русия се разглежда като заплаха и според тяхната логика трябва да бъде изтласкана оттам. НАТО и отделни негови членове, самостоятелно и в групи, разширяват военната си активност <...>, провеждат мащабни учения („Neptune Strike 26“) с цел отработване на „противодействие“ на Русия, а на практика за нанасяне на удари по наша територия. • Страните от НАТО и ЕС са дълбоко въвлечени във въоръжения конфликт в Украйна, фактически го управляват и носят отговорност за това. Именно така оценяваме действията на онези, които доставят на Киев колосални количества оръжия и военна техника, осъществяват „експертно съдействие“ (а по същество командване и управление) на място, занимават се с насочване на целите, предоставят разузнавателни данни и други средства за нанасяне на щети на Русия. • Констатираме липсата на реален стремеж на редица европейски правителства към приключване на конфликта. Той можеше да бъде прекратен още през пролетта на 2022 година, ако бяха взети предвид законните интереси на всички страни, включително, разбира се, на Русия. Западът обаче, чрез Лондон, подтикна киевския режим да се откаже от разумния вариант за уреждане на конфликта и избра войната. • Анализът на посочените тенденции води до извода: архитектурата на сигурността в Европа е разрушена и не подлежи на възстановяване. Без отчитане на интересите на Русия и нашите съюзници няма да може да се стигне до формула за дългосрочна стабилност на тази територия. <...> Прочетете изцяло