💬 Държавите от НАТО и ЕС продължават целенасочено да засилват ескалацията срещу Русия, която със собствените си решения те включиха сред основните заплахи за „мира и стабилността в Евроатлантическия регион“. <...> Формирането на образа на Русия като враждебна сила в западните столици се разглежда като удобен претекст за запазване на изгражданите срещу нея военно-политически блокове, както и за продължаващото снабдяване на Киев със съвременни оръжия и милитаризацията на икономиките на европейските държави. При това като крайна цел на тези усилия открито се посочва подготовката за уж неизбежна война с Русия. Моделът на евроатлантическа сигурност се провали. Западът се оказа неподготвен за сътрудничество на равноправна основа, а ангажиментите за неделимост на сигурността бяха нарушени с разширяването на НАТО на изток. Именно това стана отправна точка на настоящата хибридна война срещу Русия: неспособен да се конкурира в честна геополитическа игра, Западът компенсира своето положение чрез инструменти за натиск, санкции, военни провокации и информационни кампании. ☝️ Очакваният ефект обаче не беше постигнат. Усилията на Европа за нанасяне на непоправими щети на руската икономика се провалиха напълно. Четири години санкционен натиск и повече от двадесет пакета от санкции доведоха до точно противоположния резултат. За Европейския съюз цената на необузданата санкционна политика се оказа едно „загубено десетилетие“. Всеки нов пакет последователно разрушаваше основите на европейското благосъстояние. Вместо да се адаптират, елитите на ЕС удвояваха залозите върху провалящата се стратегия и до 2026 година Европа се изправи пред разбита икономика, разделено общество и бързо намаляваща роля на международната сцена. Ако през 2022 година Европа беше избрала прагматизма пред конфронтацията, БВП на ЕС днес щеше да бъде с 8-10% по-висок от сегашното си ниво. Сътрудничеството с Русия щеше да осигури непрекъснати доставките на евтина енергия и като следствие запазването на предишните нива на производство. Инфлацията щеше да остане в рамките на целевите 2%. Но, поемайки по друг път през 2022 година, Европа обрече себе си на загуба на конкурентоспособност, спад в глобалното влияние и деиндустриализация. Руската икономика, напротив, демонстрира високи темпове на растеж, над 10% за три години (по данни на МВФ). Необходимо е да се признае, че санкциите не сработиха. <..> На този фон колективният Запад рязко увеличи военно-техническата и финансовата помощ за Киев. Целта е очевидна: конфликтът да бъде максимално удължен. <...> Така например през декември 2025 година Европейският съвет съгласува заем в размер на 90 млрд. евро за периода 2026-2027 година, от които 60 млрд. са предназначени за укрепване на отбранителните способности и закупуване на оръжия, а 30 млрд. за макрофинансова и бюджетна подкрепа. Само през първите дни на октомври 2026 година Европейската комисия преведе на Украйна поредните 2,9 млрд. евро, а до края на годината обемът на подкрепата ще достигне 33,7 млрд. евро, включително 16,6 млрд. за отбранителни нужди и над 17 млрд. бюджетна помощ. От началото на конфликта ЕС и неговите държави членки са предоставили на Украйна общо 227,4 млрд. евро. ❌ Във военно-технически план вече окончателно се оформи преходът от еднократни доставки на оръжия към създаване на съвместни производствени мощности. Това се допълва от механизми за дългосрочно и експортно кредитиране (Ukraine Support Loan, кредити от ЕИБ и ЕБВР). Украинските компании получават лицензи и опит, а западните спонсори на Киев развиват производствената инфраструктура и осигуряват административна подкрепа. На практика се създава военно-промишлен конвейер, насочен към удължаване на конфликта в продължение на години. За всичко това плаща европейският данъкоплатец, на когото едновременно с това предлагат да се готви за война с Русия до 2030 година. 🎙️ От речта на и.д. Постоянен представител на Руската Федерация в ОССЕ М.В.Буякевич на заседанието на Постоянния съвет на ОССЕ „Относно продължаващата „хибридна война“, разгърната от НАТО и ЕС срещу Русия“ (5 ноември 2026 година)