🎙️ Коментар на Постоянното представителство на Русия към ЕС за ТАСС във връзка с приемането на новата Арктическа политика на ЕС, 21 октомври 2026 година Прочетете изцяло 💬 На фона на разногласията между държавите-членки на ЕС, проявили се на последната среща на върха на ЕС, по въпросите на развитието на европейския проект, включително дългосрочното му финансиране, както и по отношение на реакцията на поредната енергийна криза, задълбочена от отказа на Брюксел от енергийно сътрудничество с Русия, не бива да се отдава прекомерно значение на публикуването на актуализираната Арктическа политика на съюза на 20 октомври 2026 година. Особено забележително е, че интересът към Арктическия регион за първи път се заявява преди всичко в светлината на геополитическите стремежи на Брюксел, с позоваване на митични заплахи от страна на Русия и Китай, както и в контекста на „ненадеждните“, според представителите на ЕС, партньори, очевидно на фона на дискусията през миналата година за принадлежността на Гренландия. Сега в центъра на новата стратегия на ЕС са въпросите на сигурността и съответните собствени усилия, които се представят като допълнение към ролята на НАТО за осигуряване на колективната отбрана. Открито се заявява, че Европейският съюз разглежда Арктика, която винаги е оставала зона на мир и сътрудничество, като „предна линия на глобалното съперничество за надмощие“. Накратко, става дума за подготовка на ЕС за ескалация на ситуацията в Арктика и за противопоставяне на собствените му интереси срещу приоритетите на сътрудничеството между арктическите държави и международното сътрудничество като цяло. В Брюксел заявяват стремеж да експлоатират икономическите богатства на Арктика и се подготвят за разработване на критично важни суровини, същевременно дори си затварят очите за добива на въглеводороди от Норвегия в региона, без който енергийната сигурност на ЕС не може да бъде осигурена в условията на ограничаване на енергийното сътрудничество с Русия. ❗️ Като цяло в документа на ЕС се прави изводът, че Арктика е част от Европейския съюз, а К.Калас заявява, че ЕС няма да бъде „страничен наблюдател“ в този регион. Предвид гореспоменатите конфронтационни подходи в рамките на общия курс на милитаризация на съюза и противодействие на Русия, следва да се очаква, че такава политика на Брюксел, на фона на разрушените от него формати за многостранно сътрудничество в Северна Европа, ще доведе до изолация на Европейския съюз в арктическите дела.