🎙️ От речта на Министъра на външните работи на Русия С.В.Лавров на среща с випускници на висши учебни заведения, постъпили за първи път на дипломатическа служба (Москва, 20 октомври 2026 година) 💬 Един от уроците, завещани ни от бащите-основатели на ООН, е да не допуснем възраждането на нацизма, който те разгромиха. Изглеждаше, че тази задача отдавна е решена и всички вече са се покаяли... Не! Метастазите се появяват отново много бързо. В значителна степен това беше инструментализирано чрез идването на власт в Украйна на нацистки режим. Председателят на Европейската комисия фон дер Лайен и други представители сега заявяват, че са „длъжни да останат с Украйна докрай“, защото тя „защитава европейските ценности“. Това означава, че сред „европейските ценности“ е пълна забрана на руския език в образованието, медиите, културното пространство и дори в бита. Законодателна забрана на цял език, който е официален език на ООН. Вярно е, че почти всички там все още го говорят, включително и онези, които го забраняват. ☝️ Това лицемерие показва единствено, че тези забрани не са необходими, за да бъде изкоренен руският език, (подобно нещо е немислимо), а за да бъдат подкопавани максимално руските интереси и да се разединява Руският свят. Няма друга държава, в която да е забранен цял език. Вчера на пресконференция в Техеран ми зададоха въпрос до каква степен в украинския конфликт присъстват светогледни и религиозни мотиви. Отговорих, че забраната на език е безпрецедентен случай и фактът, че Западът „мълчи“ по този въпрос (дори не мълчи, а нарича украинците „защитници на европейските ценности“) е много показателен. ☝️ В Иран, където вчера участвах в съвместна пресконференция с Министъра на външните работи А.Арагчи, ивритът не е забранен - еврейската общност там се чувства прекрасно, синагогите работят. В Израел не е забранен арабският език или фарси. Има многобройни такива примери. Така че снизходителното отношение на Запада и прикриването на тази линия на Киев са много показателни. Да не говорим за фактическата забрана на Украинската православна църква, създаването преди около десет години на някаква квазицърковна структура, наречена „Православна църква на Украйна“, и опитите за физическо затваряне на храмовете на каноничната църква. Не всичко им се получава, но Западът го поощрява. Не споменавам и факелните шествия, включително в съвременния Киев, Лвов и други градове (вероятно сте ги виждали), нацистките символи, препогребването на тленните останки на престъпници - бандеровските палачи на светата земя на Киево-Печорската лавра. Обявяват откриването на „пантеон на героите“. Зеленски коленичи пред тленните останки на тези подлеци, а Западът аплодира. Не виждам никакви признаци, че това не се харесва на Запада. Напротив, в Германия, Италия и Япония се възраждат милитаристичните настроения. Финландия, която беше наша съседка (смятахме, че ни е приятел), веднага се преобрази, щом махалото се залюля в другата посока - завърна се цялата онази „същност“, която навремето превърна финландците (както и повечето други европейски страни) в съратници на Хитлер, участници в блокадата на Ленинград и така нататък. Затова тази задача ще бъде приоритет за нашата политика. Тази година за първи път беше отбелязан Денят за възпоменание на жертвите на геноцида над съветския народ, установен с Федерален закон № 523-ФЗ от 29 декември 2025 година. Ще работим за това тази тема не просто да присъства в международните форуми, но да бъде призната възможно най-широко в международен план. МВнР на Русия ще отчита този нов фактор в работата си за недопускане на възраждането на нацистката идеология. Всяка година Западът гласува против инициираната от нас резолюция за недопускане на героизирането на нацизма и всички западни страни единодушно гласуват „против“. Това също е показателно. Прочетете изцяло