🇷🇺 Посольство России в Болгарии ✔

🎙️ Изказване и отговори на въпроси на Министъра на външните работи на Руската Федерация С.В.Лавров на посланическата „кръгла маса“ на тема „Украинската криза. Правната агресия на Запада“ (Москва, 15 септември 2026 година) Основни тези: „Правната агресия“ срещу Русия има дълга история. По-рано с нея редовно се занимаваше (още преди всички украински събития) Европейският съд по правата на човека. Но от 2014 година тази агресия придоби системен характер. Започна се с това, че в опит да делегитимира историческия избор на народите на Крим, Донбас, Новорусия, който беше направен в пълно съответствие с нормите на международното право, с принципа за самоопределение на народите, киевският режим ни обвини, че уж сме финансирали тероризма в Донбас и сме извършвали расова дискриминация срещу кримските татари и украинците в Крим. Две са обвиненията - „тероризъм“ и „расова дискриминация“. Това дело се разглеждаше в Международния съд на ООН от 2017 година. Разглеждаше се в продължение на осем години и включва десетки хиляди страници материали. Интересите на Украйна бяха представлявани от добре платени американски и европейски адвокати. Но въпреки всички тези усилия искът напълно се провали, както по обвинение в тероризъм, така и по отношение на дискриминацията. През януари 2024 година Международният съд на ООН излезе с окончателно решение. Беше признато, че Русия не е финансирала тероризма. Донецката и Луганската народни републики не са терористични организации. В Крим няма дискриминация на кримските татари и украинците. Забраната на екстремистката организация „Меджлис“ е била правомерна. Това решение означава много важно нещо. Най-малкото, то обезсмисля всички многобройни резолюции и доклади на международните органи, които повтарят тезите за дискриминация в Крим. *** Провали се и вторият украински иск срещу Русия, който беше подаден през февруари 2022 година, когато Киев ни обвини, че защитавайки народа на Донбас от геноцид, Русия е злоупотребила с Конвенцията за геноцид. Това е нонсенс, пълен абсурд. И въпреки това искът беше подкрепен от 32 западни страни, основно членки на Европейския съюз и НАТО. <...> Две години по-късно, през февруари 2024 година, съдът излезе с решение: действията на Русия не са нарушили Конвенцията за геноцид. Точка. И всички обвинения срещу Русия са свалени. Но за разглеждане от съда остана един въпрос: извършвала ли е самата Украйна геноцид в Донбас? Той все още се разглежда от съда и по искане на този орган ние предоставихме съответните доказателства. През декември 2025 година съдът прие нашите доказателства и нашите искания за разглеждане в пълен обем и очакваме скорошна присъда. Но след като всичко това се случи, половината от западните страни, които се бяха записали като трети страни, се оттеглиха от производството, осъзнавайки безперспективността и срама на цялата тази ситуация. *** През 2016 година Украйна инициира арбитражно производство по Конвенцията на ООН по морско право. Беше ни представен дълъг списък с обвинения по двайсетина членове. Формално се говореше за уж нарушените права на Украйна в Черно море, Азовско море и Керченския проток. И причината за всичко това бе опитът на Киев да оспори суверенитета на Русия над Крим, в съответствие със свободната воля на жителите на този полуостров. Но на 15 юни 2026 година в окончателното си решение арбитражът, към който се обърна Украйна, подкрепи позицията на Русия. *** Съществува и друг механизъм на „правна агресия“ срещу Русия, срещу нашите физически и юридически лица, това са едностранните принудителни мерки. В същото време се използват и вторични санкции, които „удрят“ по страни, които нямат никакво отношение към украинските дела. 📄 Прочетете изцяло