Относно негативните последици от антируските ограничения за техните инициатори Ограничителните мерки срещу руската икономика нанесоха удар по международните вериги за доставки, нарушиха баланса на инвестиционните и търговските потоци, допринесоха за изострянето на дълговия проблем, намалиха за много страни възможността за достъп до стоки, услуги, финанси и технологии, като по този начин подкопават принципите на свободния пазар и честната конкуренция. ❗️Антируските санкции значително намалиха способността за противодействие на кризисните явления, както в рамките на отделните икономики, така и на глобално ниво, което се потвърждава от принудителното временно премахване от страна на САЩ на ограниченията за закупуване на руски въглеводороди в периода на острия им недостиг на световния пазар. С пагубните последици от санкциите се сблъскаха и тези, които ги използват в своите геополитически интереси. Ръстът на икономиките на развитите страни, по оценка на МВФ, през 2025 г. като цяло не надхвърли 1,9%, прогнозата за 2026 г. е 1,8%. Според данните на МВФ през 2025 г. икономическият растеж в еврозоната е бил само 1,4%, през 2026 г. се очаква да бъде не по-висок от 1,1%. ❌ В особено тежко положение се озоваха държавите от Стария свят. За периода 2022-2025 г. общият обем на икономическите загуби на ЕС в резултат на обратния ефект от антируските санкции според различни оценки варира от 1 до 1,6 трлн евро. Тези загуби засягат такива капиталоемки и експортно ориентирани индустрии като химическата промишленост, автомобилостроенето, машиностроенето, енергетиката. Ходът за отказ от руските енергийни суровини доведе до поскъпване на цените на енергоносителите и следователно до повишаване на разходите на ЕС за внос на енергия. При това най-голямата изгода от създалата се ситуация получават САЩ, които спечелиха най-много от продажбата на газ на Европа. ⬇️ Въпреки че като цяло ЕС започна да възстановява преките загуби от предходните години (най-големите щети от обратното действие на антируските санкции европейската икономика понесе през 2022-2023 г.), косвеното въздействие на ограничителните мерки, изразено в загубен растеж на БВП, ще се запази в икономиката на ЕС още в продължение на дълго време.