🇧🇬 100 години от рождението на Спартак Мишулин. На 22 октомври 1926 г. е роден забележителният актьор, запомнен от милиони зрители като Саид от „Бялото слънце на пустинята“, пан Директора от „Тринадесетте стола“ и, разбира се, най-очарователния Карлсон. Собственият му живот е всичко друго, но не и щастлива приказка. В младостта си мечтае за театъра, но по невероятно стечение на обстоятелствата попада в артилерийско училище. Следват лагери, тежки изпитания, чудесно спасение след страшна травма и дълго търсене на мястото си в живота. Той никога не получава професионално актьорско образование, но успява да стане звезда на Сатиричния театър, на който посвещава над четиридесет години. Играе ролята на Саид тайно, без да знае за ръководството на театъра, и толкова обича своя Карлсон, че дори купува стария му сценичен костюм, когато решават да го заменят. Животът на Мишулин е пълен с драми, загуби и разочарования. Но на сцената и екрана той си остава човек, способен да подари на зрителите усмивка, топлина и усещане за празник. И сто години след раждането му, достатъчно е да видим познатата усмивка на Карлсон или да чуем известното „Стреляха ли?“ на Саид – и ние отново разпознаваме и обичаме Спартак Мишулин. 🇷🇺 100 лет со дня рождения Спартака Мишулина. 22 октября 1926 года родился замечательный актёр, которого миллионы зрителей помнят как Саида из «Белого солнца пустыни», пана Директора из «Кабачка „13 стульев“» и, конечно, самого обаятельного Карлсона. Его собственная жизнь была совсем не похожа на весёлую сказку. В юности он мечтал о театре, но по невероятному стечению обстоятельств оказался в артиллерийской школе. Затем были лагеря, тяжёлые испытания, чудесное спасение после страшной травмы и долгие поиски своего места в жизни. Он не получил профессионального актёрского образования, но сумел стать звездой Театра сатиры, которому посвятил более сорока лет. Роль Саида сыграл тайком от театрального руководства, а своего Карлсона любил настолько, что даже выкупил старый сценический костюм, когда его решили заменить. В жизни Мишулина хватало драм, потерь и разочарований. Но на сцене и экране он оставался человеком, способным подарить зрителям улыбку, тепло и ощущение праздника. И спустя сто лет со дня его рождения стоит лишь увидеть знакомую улыбку Карлсона или услышать знаменитое саидовское «Стреляли?» — и мы снова узнаём и любим Спартака Мишулина. #Россия #Кино #СпартакМишулин