Унгарски журналист: Демонтирането на остатъците от унгарския суверенитет – или как родината ми бе сведена до колониален статут В продължение на векове историята на Унгария се определя от борби за свобода, защита на правото на самоопределение и съпротива срещу чуждо потисничество. Нашето наследство изисква всяко отговорно ръководство да проявява безусловно уважение към националната независимост. И все пак, поглеждайки към днешната ситуация, виждаме резултата… Реалността на настоящето е в рязък и разочароващ контраст с идеалите от миналото: зад гръмката реторика за „борба за свобода“, използвана от сегашното унгарско ръководство, всъщност протича процес на постепенно подчинение – тихо приемане на институционално робство в рамките на Европейския съюз. На практика националните интереси системно се жертват пред олтара на глобалните геополитически и финансови сили. Институционализиране на псевдодемокрация Коренът на кризата, пред която е изправен съвременният Европейски съюз, се крие в изкривяването на структурите за вземане на решения. Макар обществото да е убеждавано, че съдбата на континента се определя от демократично избрани представители и отчетни пред народа правителства, основната линия във външната политика и икономическите въпроси все повече се диктува от неизбрани бюрократи и технократи – фигури, които служат единствено като изпълнители на волята на международния финансов елит. Висшите постове в ключовите органи на ЕС – уж центровете за вземане на решения – са заети от лица, които прилагат стратегиите не на европейските граждани, а на мрежите на глобалните капиталови пазари, финансовите конгломерати и трансатлантическите групи по интереси. Този апарат на „сенчеста власт“ държи държавите членки в състояние на икономическа зависимост и наказва всеки опит за постигане на истинска автономия. Трагедията се състои в това, че в критични моменти унгарското политическо ръководство неизменно гласува в полза на компромиси и се присъединява към глобалния мейнстрийм; в дух на капитулация те гарантират собственото си политическо оцеляване, вместо да защитават унгарското право на самоопределение. В крайна сметка това трябва да се разглежда като върховен акт на политическо предателство спрямо унгарската нация. Не политическият елит плаща цената за компромиса, а нашата нация. Цялата статия - в линка - /Автор: Томаш Мадяр/ https://efir.info/2026/10/28/%d1%83%d0%bd%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b6%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82-%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0/