efir.info

Изведнъж рояк от дронове започна да напада кораби в Черно море. Естествено, „любимите“ българските политици намериха в тези събития повод да се хвалят по централните телевизии колко са вярни на Урсула фон дер Лайен. Дидактичен пример са интелектуалецът Ивайло Мирчев и даскалът Евгени Дайнов. Логично последва предложение на румънския военен министър Раду Мируца да направим съвместно военно командване в Черно море. Точно тук е ключът от бараката. Румъния е с тежко русофобско управление и се вписва в страните много агресивни срещу Москва. България не играе на тази сцена, но ако направим общо съвместно командване с румънците ще се „омажем“ още повече срещу руснаците. Не, че и до този момент миришем на розово масло. Така, че около драмата с дроновете си задайте въпроса Cui bono? България се въвлича още по-надълбоко във войната срещу Русия. За съжаление се оказахме в положението на жабата, която е сложена в тенджера с хладка вода на печката. Водата са затопля, но с времето днес се оказва, че вече започна да ни пари под задника. Днес наблюдаваме финалния етап преди да заври водата и ние да се сварим. Трагедията се състои, че си нямаме и държава, която да ни защити интересите. Спомняте ли си преди 20-на години Ивайло Калфин подписа договор за американските бази в България. Това бе началото на въпросния процес, а сега наблюдаваме неговата финална фаза. Не си спомням някой да излезе по площадите и да протестира. Като не протестираме и се държим като разноцветен слайм, то сега вдигаме шум по формулата „след дъжд качулка“. Но най-големият ни проблем е, че не знаем какво още са поели като ангажименти управляващите в София през последните 10-на години към нашите „стратегически партньори“. Предстоят още неприятни „изненади“, но те ще бъдат на час по лъжичка. Ако не решат да ни ударят с парния чук по главата.