Самарското знаме отново стана символ на руско-българския диалог Международната акция „Самарско знаме“, която се провежда вече не за първа година, отново обедини на бреговете на руската река Волга историци, обществени дейци и представители на културната общност на Русия и България. Централна част от програмата стана научно-практическата конференция, посветена на историческото и съвременното значение на Самарското знаме — един от главните символи на руско-българската дружба, паметта за който продължават да пазят и от двете страни на границата. Самарското знаме е едно от най-известните знамена на Руско-турската война от 1877–1878 година. То е изработено от монахините на Иверския девически манастир в Самара и е предадено на българското опълчение преди началото на войната. По време на битката край Стара Загора през юли 1877 година знамето е спасено с цената на живота на няколко знаменосци, след което то става един от главните символи на Освобождението на България и на историческата руско-българска дружба. Участниците в конференцията разгледаха значението на знамето от гледна точка на историята, културата и лингвистиката, а също така говориха за това как подобни проекти способстват за съхраняването на паметта за него и повишават неговата разпознаваемост в руските региони. Организаторите отбелязват, че интересът към акцията продължава да расте, а самата инициатива се превръща в забележителна площадка за опазване на общата историческа памет. Сред изказалите се бяха представител на Московския държавен институт за международни отношения, свещенослужител от московския параклис-паметник на героите от Плевен и ръководителят на владимирската Къща-музей на Столетови. Техните доклади бяха посветени на мястото на Самарското знаме в историята на Руско-турската война от 1877–1878 година и неговата роля във формирането на руско-българските културни връзки. Особено внимание на конференцията бе отделено на участието на българските гости. Ръководителят на общността „Мир Болгарии“ Здравко Димитров се изказа присъствено и разказа за това какво значение запазва този символ за съвременното българско общество. Освен това организаторите представиха видеообръщения на няколко обществени лидери от България. Един от участниците в програмата стана Иван Динев, по-известен със сценичния си псевдоним Устата. Повече в статията - https://efir.info/2026/10/03/%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb/