efir.info

Весела Станчева :Шипка не е просто някакъв обект. Реставрацията на архитектурни паметници е и изкуство и цяла наука - нещо много специфично и когато става дума за ремонт и реставрация на един от най-важните символи на България и предвид това, че темата е от огромен обществен интерес, беше редно да има достатъчно публична информация и разяснения – като се почне от представянето на фирмата изпълнител, какви проекти е изпълнила досега, как ще протече ремонта, какво е предвидено, какви материали ще бъдат използвани, как ще се промени експозицията и се стигне до това как ще изглежда целият обект накрая. При всички съвременни средства за визуализация и предвид огромния бюджет, който е отпуснат за тази реставрация, един брифинг с публично представяне на проекта, обяснения от реставраторите и визуализация не би следвало да представлява някаква трудност. В крайна сметка говорим за Шипка, а не за смяна на дограма на някоя сграда или саниране на панелен блок. И моля, не ми обяснявайте, че имало 1000 страници публикувана проектна документация… Ние от години сами взривяваме, унищожаваме, бетонираме и нарязваме собствените си паметници - взривихме мавзолея, оставихме Бузлуджа да се руши, „ремонтирахме“ моста на Кольо Фичето, разчленихме Паметника на Съветската армия в София. Сега ред на Шипка ли е? В крайна сметка у нас вече е някаква извратена „нормалност” вместо внимателно съхраняване и професионална реставрация да получим или някакви бутафорни ремонти или пълно унищожение – резултат от един див, примитивен, варварски миш-маш от сервилно-угоднически нрави, геополитически щения, натиск и политическа конюнктура. И когато всичко това се случва точно в навечерието на 150-годишнината от Руско-турската Освободителна война, а нервите ни са опънати докрай, първите кадри, на които се виждат разбиване на стъпалата с булдозери и багери са просто гавра и със значимостта на обекта и с историческата ни памет. И във времена, когато те управляват примитиви и българофоби, това нагледно и варварско бутане, дори и да е част от така наречената реставрация, е като сритване в ъгъла и показване къде е местото на населението – да стои в ъгъла и да мълчи. Аз, въпреки това, а предполагам и много други, на 3 март отново ще тръгна към върха, за да отдам почит — така, както го правя всяка година. …А сега за смекчаване на недоволството, избягване на неудобните, конфузни въпроси и туширане на напрежението, в добре избрания момент, странно съвпадащ с президентската кампания, ще бъдат върнати тленните останки на цар Самуил – събитие, което само по себе си всъщност е с огромно историческо и обществено значение. Историята като предизборен декор. https://www.facebook.com/share/14zGVPQSnER/