efir.info

⚡️Знам, че знаеш, че знам ​Спомням си как в далечната 1983 г. гледах на XIII Московски кинофестивал филма на известния италиански режисьор Алберто Сорди „Знам, че знаеш, че знам“. С годините сюжетът на филма се разми в смътни, фрагментарни усещания. Но парадоксалното заглавие се вряза трайно в паметта. И дори се превърна в нарицателно. Особено за описване стилистиката на съвременната дипломация. За примери няма нужда да се ходи далеч. ​Буквално тези дни (точна дата не се съобщава) Москва ще посетят специалният пратеник на президента на САЩ Стив Уиткоф, както и зетят на Тръмп Джаред Къшнър, имащ не напълно артикулиран, но тежък статут. Предполага се, че американските преговарящи първо ще пристигнат в Москва, след което ще заминат за Киев. И макар официалната цел на визитата да не се обявява, всички (в най-буквалния смисъл) прекрасно разбират, че на срещата ще става дума за поредното (по-точно казано, безкрайно, в омагьосан кръг) уточняване и сближаване на позициите на страните по „уреждането“ на руско-украинския конфликт. Както се казва: „песента ни е хубава — да я започнем отначало“. Какъв им беше зорът да пътуват! Освен ако не е опит да се възкреси отдавна разсеялото се в атмосферата, но толкова харесано от нашето ръководство амбре на Анкъридж. Още повече че параметрите, подходите и принципните „позиции на страните“ изначално са абсолютно ясни и многократно потвърдени. Така че тази визита е все по-ритуална — за поддържане на реномето и наложилото се статукво. Американските „миротворци“ нямат какво да предложат на Кремъл, освен може би за пореден път „на балъшки принцип“ да пробутат изтърканата измамническа схема за примирие и прекратяване на огъня по линията на бойно съприкосновение срещу твърде неопределени и негарантирани обещания от типа на поетапно сваляне на санкциите и фантасмагоричния мегапроект за строителство на междуконтинентален (едва ли не междугалактически) тунел под Беринговия проток. ​Все пак би се искало да се надяваме, че този път няма да успеят да ни „преметнат“ и ние няма да се хванем, казано на езика на нашия първи дипломат, на техните ясни като бял ден, евтини „махленски номера“. Все пак неслучайно се казва: „Нали сме интелигентни хора и всичко разбираме“. Потърсете си по-добре други глупаци! Впрочем, както показва историческият опит на Русия от последните десетилетия, „разбирането“, уви, не винаги е способно да ни защити от измама. Особено в ситуацията, пророчески описана от нашия национален гений: „Ах, да бъда измамен никак не е трудно! Сам се радвам да ме мамят!“ ​За съжаление, ето вече близо век и половина (като се започне от Берлинския конгрес от 1878 г.), всеки път, когато Русия постига или започва да постига победа, коренно променяща към по-добро геополитическото ѝ положение, веднага се появяват „доброжелатели-миротворци“, по странно стечение на обстоятелствата обикновено от левантийски произход (Дизраели, Абрамович, Уиткоф, Къшнър и прочие), които убедително се стараят (разбира се, за благото на самата Русия) да купират, а ако се получи — и изцяло да нулират постиженията на Русия, платени с цената на кръвта на руския войник на бойното поле. Колко познато е всичко това — чак зъбите да те заболят! Минават десетилетия и векове, но ние, изглежда, така и не се учим на нищо. Дори от собствените си трагични грешки." ​Иля Рябцев https://t.me/russnasledie/47011