efir.info

Теди А: Marty Raykov :НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ Суверенитетът не се отнема. Предава се. Без да предизвика реален обществен дебат, Министерският съвет одобри проект за сериозно навлизане на Европейския съюз в българското наказателно право. Ако Народното събрание го приеме, в Наказателния кодекс ще се появи цяла нова глава: „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. Ще бъдат криминализирани предоставянето на пари, имущество и услуги на санкционирани лица, забранени сделки, незамразяването и укриването на активи, прикриването на действителния им собственик и неподаването на информация пред властите. При основните състави наказанието ще бъде от една до шест години затвор, глоба и възможност човек да бъде лишен от право да заема длъжност или да упражнява професия. При утежняващи обстоятелства затворът достига десет години. При определени нарушения, свързани с оръжия и изделия с двойна употреба, ще се наказва дори непредпазливостта. Допуска се и използването на специални разузнавателни средства. Това не се отнася само за Русия. Новата глава ще обхваща всички настоящи и бъдещи ограничителни мерки на Европейския съюз. За да разберем мащаба, ЕС вече поддържа почти 50 санкционни режима. В официалния му тракер присъстват 4400 физически лица и 1740 организации. Общо 6140 адресати от 85 националности. Само срещу Русия са приети 21 санкционни пакета, а почти 3000 лица и организации попадат в основния режим, свързан с войната в Украйна. И това дори не включва целия лабиринт от забранени стоки, технологии, услуги, банки, кораби, медии, сделки и изключения. Никой гражданин не може да знае всичко това наизуст. Но от него ще се очаква постоянно да проверява решения, регламенти, приложения и санкционни списъци, които непрекъснато се изменят. В мотивите към проекта дори спокойно е записано, че заинтересованите физически и юридически лица носят отговорност да бъдат информирани и да изпълняват тези актове. Тоест, за да знае дали извършва престъпление, българският гражданин вече няма да чете само българския Наказателен кодекс. Ще трябва да следи една постоянно променяща се наднационална база данни. Наскоро България посрещна Хавайската мироточива икона на Света Богородица, донесена от делегация на Руската православна задгранична църква. Днес тази църковна организация не е в санкционния списък. Самото поклонение пред иконата, разбира се, не е и не би било престъпление. Но руски православен митрополит вече е санкциониран, а името на патриарх Кирил отново беше предложено за включване. Утре конкретна църковна организация също може да попадне в списъка. Тогава поклонението ще остане поклонение, но плащанията, транспортът, настаняването, услугите и даренията около подобно посещение ще трябва да бъдат проверявани спрямо действащите санкции. При наличие на законовия праг и умисъл въпросът вече може да стане наказателен. Без Народното събрание да промени нито една дума в Наказателния кодекс. Това е същинският юридически проблем. Създава се подвижна бланкетна наказателна норма. Днес едно лице или организация не присъства в списъка. Утре е добавено с решение на Съвета на ЕС. Текстът на Наказателния кодекс остава същият, но поведение, което вчера не е било престъпление, утре може да изпрати човек в затвора. Това вече не е обикновена административна координация. Това е превръщане на външнополитическо решение, прието на равнището на Европейския съюз, в основание за българска присъда, подслушване и затвор. Европейската интеграция започна с въглища, стомана и общ пазар. Стигна до Наказателния кодекс и затворническата килия. Една държава може да споделя пазар, граници и валута. Но когато предаде правото да определя престъпления и наказания, тя предава властта да принуждава. А точно там живее суверенитетът. Този процес не започва днес. Страсбург е отделна правна система, но от години утвърждава разбирането, че наднационален съд може да казва на националния законодател не само какво няма право да наказва, но и какво е длъжен да криминализира и преследва. ⬇️