efir.info

Възраждане Казанлък: Какъв Паметник на свободата затваряме днес и какъв ще отворим след ремонта? Този и още много други въпроси поставя председателят на казанлъшката организация на “Възраждане” в отворено писмо, което е изпратено до министър-председателя и до министъра на културата. Предстоящият ремонт на Паметника на свободата на Шипка и планираните промени в неговия интериор и музейна експозиция поставят въпроси, на които държавата трябва да отговори преди започването на строителните дейности. Ремонтът се очаква да започне след честванията на 149-годишнината от Шипченските боеве на 22 август 2026 г., след което Паметникът ще бъде затворен за посетители. Срокът за изпълнение достига практически три години. Така през 2027 г., когато България ще отбележи 150 години от Шипченската епопея, Паметникът може все още да бъде в ремонт. За 2026 г. Министерският съвет осигури 3 151 475 евро за дейностите, а общата стойност на договора е 6 902 951,61 евро. „Паметникът на свободата трябва да бъде реставриран и съхранен за поколенията. Въпросът не е дали трябва да има ремонт, а какво ще бъде променено зад реставрираната фасада“, заявява Пашев. Проектът предвижда промени не само във външния облик, но и в интериора и постоянната музейна експозиция. Още през 2024 г., след парламентарен въпрос на председателя на „Възраждане“ Костадин Костадинов, стана ясно, че ще бъде разработен изцяло нов тематико-експозиционен план. На 12 март 2026 г. Министерството на културата вече е съгласувало проекта за художествено-пространственото оформление на бъдещата експозиция. „Проектът е готов и съгласуван. След като държавата знае как ще изглежда бъдещата експозиция, обществото също има право да знае. Той трябва да бъде показан преди необратимите промени, а не след тях“, подчертава Пашев. Сред основните въпроси е какво ще се случи с оригиналните исторически ценности в Паметника – оръжията, ордените и медалите, личните вещи и документите, портретите и баталните картини, копието на Самарското знаме, семейният печат на граф Игнатиев и големият боен топ. От Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ е съобщено, че част от досега представяните движими културни ценности ще бъдат заменени с маслени репродукции или дигитални изображения, но кои точно оригинали ще бъдат представени по този начин не е публично изяснено. „Съвременните технологии трябва да допълват автентичните исторически свидетелства, а не да ги изместват. Има разлика между това един артефакт да бъде съхранен във фондохранилище и посетителят да може да го види в самия Паметник“, посочва Пашев.Той иска яснота и за бъдещия приемен център в подножието на върха, който не е част от настоящия ремонт и за който към момента няма публично обявени конкретен срок, отделен проект и осигурено финансиране. Ако част от музейното съдържание ще бъде изведено с перспективата някога да бъде представено в бъдещ приемен център, обществото трябва да знае това сега. Този център може да допълва Паметника, но не и да бъде основание за редуциране на съдържанието в него“, заявява Пашев. Принципен остава и въпросът как новата експозиция ще представи Българското опълчение, руската императорска армия и съвместните им действия при отбраната на Шипченския проход. „Шипка не е място, на което историята трябва да бъде приспособявана към политическата конюнктура. Новата експозиция трябва да гарантира исторически достоверно представяне на Българското опълчение и руската императорска армия в боевете за Шипка и Освобождението на България“, категоричен е Пашев. Като председател на Комисията по култура, туризъм и вероизповедания към Общински съвет – Казанлък Пашев вече е оспорвал по съдебен ред разрешението за строеж. Върховният административен съд не е разгледал възраженията му по същество, а е приел, че той няма необходимия правен интерес да го оспорва. ⬇️