efir.info

Волен Сидеров: 1460 ДНИ И 100 ОТ ТЯХ Като чуя „сто дни”, се сещам за Маркес. Имах съдбата да го видя на живо в Парк Хотел „Москва” на една от международните писателски срещи. Както и Уилям Сароян, Ърскин Колдуел и други титани на перото. При гадния социализъм, Любо Левчев бе успял да събира години подред световни имена у нас, както и да прави български творци – световни имена. Маркес остана в историята с романа „Сто години самота”. Луда история, наречена от подредените в калъф критици „магически реализъм”. Всъщност сюрреалистичен разказ за създаването на едно измислено селище – Макондо, за перипетиите и перверзиите на гротескните герои там и за помитането на това селище накрая от буреносен вятър. Как да не се сетиш за „Вятъра на промяната” и у нас през 1989 г. – „Wind of Change”. Никой не каза тогава този вятър към добро ли ни вее, или към зло. Както и никой не можа да обясни защо вятърът отвя Макондо. А не сме ли Макондо днес тук? Миряна Башева издаде през 1992 г. стихосбирка с пародийно име – „Сто години суета”. Имах добрата съдба да се познавам и с нея. Спря да публикува след тази дата. Когато я питахме „защо?”, казваше: „Не искам да си разкривам душата пред непознати хора...” Дали, когато публикуваш управленска програма след сто дни власт, си разкриваш душата? Айде бе, това да не е поезия! - ще ми скочат. За някой, който е маал по плаца в униформа цял живот, може и да е поезия една управленска програма, ще отговоря... По някаква извивка на същата съдба, се познавам и с Радев лично. Той не е Габриел Гарсия Маркес, нито гениален поет като Башева. Защо ги свързвам в този текст. Не аз, животът, този налудничав режисьор, този свръх –Тарантино, ги свързва в моя житейски филм. И сега, вместо да пародираме с Миряна заедно света около нас на маса, трябва да се изкажа за управленската програма на един генерал и очакването на масата (избиратели). Сто дни от управлението „Радев”. Както много неща, и това понятие е сбъркано у нас. Тълкува се като някакъв период, в който трябва да си траем какво прави или не прави новата власт. Това се казва развален телефон. „Сто дни” идва от управлението на Рузвелт през 1933 г. В края на първите си сто дни като президент той излиза с обръщение към нацията по радиото. Но не за да каже , „ Хайде сега, вече можете да говорите за моето управление.!.” А напротив – за да отчете ВЕЧЕ ИЗВЪРШЕНОТО за този кратък иначе срок. Виждате ли разликата? На стотния си ден Рузвелт отчита, че е приел вече 16 закона, които променят САЩ за броени седмици. След голямата криза от 1929 г., срива на борсите, фалита на банки и предприятия и 13 милиона безработни, той прави икономическа революция. Затваря банките за 4 дни, приема закон за съкращаване (истинско) на полиция и администрация, закон за регулиране на селското стопанство, за възстановяване на социалната индустрия и въвеждане на държавен контрол върху частния бизнес. Американците познават след неговите промени що е то пенсионно осигуряване, трудови отношения работодател-профсъюзи, 40-часова работна седмица и минимална почасова заплата от 40 цента. И става първият президент на САЩ, избиран три пъти последователно. Имаше ли отчет за първите сто дни при Радев? Плах и незадоволителен, нищо общо с разтърсващите реформи на Рузвелт. Да, сега не е 1933-та и не сме в САЩ, но решителността и мъжеството при управлението са едни и същи винаги. Премиерът съобщи като основен успех изтласкването на олигархията от властта. Но това не е сегашен успех на кабинета, това е успех на 1,5 милиона избиратели, които поискаха това изтласкване. Те видяха у Радев решителност да го направи и му дадоха сила. Така че, това е успех на 19 април, не на 16 август. Да говориш в 208 страници как ще работиш за „индустрия с висока добавена стойност, производителност и национален капитал” и да не споменеш дума за тези 1182 концесии, които ограбват страната с милиарди всяка година, е празнословие. А то е сред тежките грехове. ⬇️